София компас

Спагети Къмпани (Spaghetti Company) се намира на гърба на ЦУМ в София, има вход и от към мола. Телефон за резервации: 926 0427.

Заведението е едно от любимите ми, защото готвят вкусно, обстановката е приятна и е в центъра на София.

Днес ни обслужваше много усмихната и мила сервитьорка, на която нямаше как да не простим, че е разсеяна (няма пълно щастие).

Аз винаги ям Филе от риба тон с паста и зеленчуков рататуй. Пастата е телятели, а заленчуковият рататуй са сготвени зеленчуци – домати и патладжан и не знам какво е другото. Предпочитам рибата тон да е по-пречена, защото иначе е малко жилава и следва голямото дъвчене.

От салатите ми е любима Рукола с печени зеленчуци и печена моцарела. Салатата наистина е 99% рукола, моцарелата е запечена, така че става малко разтеглива. Има още печени/мариновани тиквичка и патладжан, заедно с леко сладникъв дресинг.

Милото този път не яде пилешко филе, а опита телешки флейки с печени чушки. Каза, че било хубаво, но не било както готвят телешко в Щатите (нямам идея какво означава, но в България според него не знаели как да приготвят телешко).

Шопската салата е в „италианска купчовидна” форма, украсена с някаква зелена течност по чинията.

Решихме да си поделим ризото с морски дарове и маслини, което е ужасно вкусно, мисля че му слагат и вино при готвенето, безумна вкусотия!

Накрая се довършихме с десерти, те винаги се ядат общо . Избрахме Тирасиму Оригинале и Пикантна шоколадоа терина с компот от сушени кайсии.

Само заради тези 2 десерта си струва да се посети Spaghetti Company, много ни се усладиха.

Тирамисуто няма нищо общо с това, което сте яли в други заведения. Предполагам, че отделните съставки са предварително готови, но самото Тирамису се сглобява преди поднасяне. Долният блат е с много орехи, после е крема Маскарпоне и отгоре има друг блат. Облизах си пръстите, много, много вкусно.

Пикатната терина е с чили и леко налютява, странно, но много ми хареса. Около лешниците има хрупкав карамел (или нещо, което е карамелизирано).

Не ни се пиеше вино и поляхме храната само с чай и минерална вода.
Сметката беше 60 лева.

Вината са между 20 – 50 лева.

Пиците са тип италиански, т.е. мнооооого тънки. В Италия пиците не са като в България, тестото е много тънко, само по края е малко по-дебело и реално ядеш само плънка.

Пастата също е на ниво, има Прясна паста, която не съм опитвала, предполагам, че се прави в заведението.

Може би скоро ще съм новодомка и вече обмислям кое как да се направи. Започнах проучвания за всичко свързано около довършителни работи и обзавеждане. Имам идея как една стена да бъде от стъкло и ми трябваше човек, който владее стъклото.

Познати ми препоръчаха Мирослав Ковашки от ЕТ Глас Дизайн (за контакт 0898 454 856), който прави душ кабини и всякакви мебели от стъкло.

Срещнахме се с Миро, на по мляко с канела, и веднага поисках да разбера какво е правил, за да придобия представа дали е моя човек за моята стъклена стена.

Брейййй много неща от стъкло можело да се правят, нямах идея, че една фирма може да се занимава с толкова различни (според мен) неща: Read the rest of this entry »

Мои познати имаха нужда от транспортни услуги в София и аз се заех да им помогна. Любимият ми начин за търсене на информация е с Google, така че веднага проверих какво е присъствието на транспортните услуги в нета.

Направи ми впечатление, че транспортните услуги се свързват с хамалски услуги или поне резултатите от търсенето бяха такива. Нормално, покрай транспорта да се предлага и носене на товарите, което вече си е за хамали.

Блогът на Хамалина
Интересен блог по темата хамали и пренасяне, полезни съвети поднесени с хумор.

Хамали
“ХАМАЛИ БГ” ООД не излизат по търсене за транспортни услуги в първата десятка, но предлагат и такива, както и комбинация с хамалски услуги.

Първият е transport.obiavi.portal.bg, където цялата първа страница е с VIP реклами. По никакъв начин не могада разбера коя от тези обяви предлага качествени транспортни услуги, липсват ми мнения на техни клиенти. Обявите са платени за 3 месеца напред, явно транспортният бизнес е печеливш. Този сайт излиза с два резултата, затова класацията по-долу продължава от 3.

Третият резултат Хамалекспрес ме грабна повече, защото си има собствен сайт, на който пише какви услуги предлагат. Хареса ми секцията Полезно, където са написали какво трябва да се знае като се планира пренасяне. Смело са посочили цените, на които работят

Цените се оформят на база 12 лв на човекочас, 30 лв на час за транспортни услуги и 0,70 лв/км за междуградски превози.

Вижда ми се съвсем приемлива тарифа, при това лесна за разбиране. Сайтът на Хамалекспрес не е чудо на дизайна, но ми допада, защото дава информация за извършваните транспортни услуги и това, че са посочили цени ми вдъхва доверие.

Четвърти са D&D – макар да са посочили лиценза си за транспортни услуги, не ми харесват заради многото реклами на други бизнеси. Сякаш не са убедени какво предлагат и ме насочват към други услуги. Уебкаунтърът (това, което брои посещенията на сайта) им е отворен и виждам, че имат 500 посещения на месец, което не е никак много, но може би това е размерът на търсене на транспортни услуги в нета. Харесват ми снимките на Автопарка, помагат ми да си представя какво ме чака , представите разбира се може да не се покрият. Сайтът е направен на български, руски и английски език, може би имат запитвания не само от България и София.

Пето място е за транспортни обяви във Focus.bg. В момента на моето търсене има 256 обяви (много бееее), харесва ми, че освен телефон и email има и сайт на фирмите, които се рекламират там.

Шести са Хамалите София – много приятен сайт, мъничък и семпъл, казва каквото трябва. Харесват ми снимките на хамалите, показват, че са мил и задружен екип (може изобщо да не е вярно).

Седми са превозите на Vsi4ko.bg - интересно, че тук излиза само една обява (последната подадена, а може и да е платена иначе няма логика защо е само една), а ако искате да видите всички обяви, трябва да кликнете на линка Транспортни. По никакъв начин не ме привличат за клиент.

Осмо място за Bansko.net, където има категория Транспортни услуги в София, може би е популярно преместването от София към Банско и обратно . Отново нямам желание да кликам по линковете на всяка обява, а и да кликна не знам как да преценя кой е по-добър превозвач по дадения телефонен номер.

Девети са Hamalibg.com – симпатичен сайт със смешна правописна грешка „Хамали Студени и Хамалски услуги за град София, преместване на домове и офиси, опаковане, опаковки, кашони от хамали студенти”. Надяваме се хамалите да не са толкова студени . Приятно впечатление прави публикуваната ценова листа, лесна за разбиране и показва честно отношение към клиента. Споменали са, че разполагат широк спектър от превозни средства, но няма снимки или поне списък на широкия спектър . Интересно, е че студентите хамали си имат и хамалски блог!!! Блогът е пълна безсмислица и навява за опит за оптимизация за търсачки.

Десети Autoborsa.eu тук положението е трагично, напълно безмислен резултат, Google да поработи върху спам резултатите в индекса си.

Трудна работа е да се избере фирма за транспортни услуги в София, някой да препоръча нещо???

След обилен неделен обяд решихме да се довършим с вкусни торти.

Cookies brasserie cafe на ъгъла на Графа и Солунска срещу книжния пазар има много хубави торти, не знам чие производство са.

Обикновено може да се избира от следните торти:

• Домашна бисквитена със смокини (умирам за нея) – отгоре е с кокосови стърготини, но съвсем леко и нетрапчиво.
• Орехова – пак домашен тип, с натрошени орехи и маааалко сметанов крем
• Крем брюле – много са докарали вкуса на брюлето
• Тирамису, класика в жанра е
• Еклерова – не съм я опитвала
• Гараш – следващия път ще я дегустирам

Заведението е много приятно, а разположението му е много клюкарско, защото има прозорци и към Графа и към Солунска.

Менюто на Cookies е много разнообразно – салати, пред ястия, основни ястия, десерти, вино и концентриран алкохол. Можете да хапнете здраво или просто да пиете кафе.

Обстановката е мноооого приятна – малки, кипри масички и столчета, в единия край има и дълъг диван. Често няма места, но хората чакат на бара до входа.

Обслужването е добро, но понякога бавно.

Три парчета торта и две минерални води са 18 лева.

„Суши бар” се намира на ул. Денкоглу 18 в София. Телефон за резервации 0888208060. Работи от 11 до 23 часа.

Тук за първи път ядох в суши в София, не беше зле, но и не беше като сушито в Ню Йорк

Обстановката е много приятна. Има 2 салона, като този за пушачи е с високи маси и бар столове, а салонът за непушачи е с нормални маси. Менюто е основно суши и риба, има няколко японски ястия, които не са с риба.

Тук обичам да си вземам сет от 32 парчета, който има почти всичко от менюто. Прави ми впечатление, че с течение на времето рибата в рулцата намалява , а когато откриха „Суши бара” не беше така.

Друго любимо нещо е сашими от риба тон и сашими от сьомга (това са парчета сурова риба без нищо по тях).

Тук сервират и така нареченото разпиляно суши (Чираши суши), което представлява ориз с парчета риба и зеленчуци. Има го в 2 разновидности – изцяло зеленчуково и с риба (такова си взехме ние).

На всяка маса има бутилка вино, предполагам, че това подтиква клиентите да поливат сушито с вино и увеличава поръчките. Харесва ми този подход.

Винената листа не е бедна и има за всякакви вкусове.

Има няколко вида зелен японски чай, ние пробвахме този от смлян зелен чай.

Обстановката е приятна и подходяща за среща с приятели, бизнес и роматични срещи.

Музиката е съвременна (всеки път е различна) и няма общо с никакви японски мотиви.

Последния път сметката беше 75 лв за 1 сет от 32 парчета, 2 порции сашими, 1 разпиляно суши и 1 кана зелен чай.

През деня обикновено има места, петък и събота вечер е добре да се прави резервация. Можете да поръчвате от „Суши бар” и през BGmenu.

Препоръка към управителите на заведението е да подържат постоянно качество, защото е имало случаи, когато сушито не е добро, както и да върнат количеството на сушито от първите месеци на работа на „Суши бара”.

Мотото на Fish&Grill e Достъпният рибен ресторант, може би заради около 30% по-ниските цени спрямо Тамбукту и Капитан Кук. Намира се в София на бул. Арсеналски 4 (точно в ляво от басейна Спартак), телефон 02/866 52 77.

В менюто има много риба, миди и други морски храни. Ние решихме да започнем с рибена чорба, която е застроена с жълтък. Не знам точно какви риби има в нея, но са от вида бяла риба, срещат се ситно нарязан морков и ароматни подправки.

Милото си взе и една Овчарска салата за отскок, която нямаше яйце, но гъбите бяха много добре мариновани.

Продължихме с Миди Саганаки, които в този рибен ресторант се приготвят в сос от домати, босилек, лук и сирене – безумно вкусно – можехме да изядем още два пъти по толкова миди.

За основно аз си поръчах пържен сафрид, който беше много добре приготвен, по меню порцията беше 300 грама, доста се озорих, но го изядох всичкия.

Гаджето си взе класическата риба тон на скара, стекът беше добре изпечен, имаше малко по-мазно в краищата, което рядко се случва, но все пак има много видове риба тон.

След толкова храна (която добре посолихме, все пак рибни неща се ядат соленички) изпихме 1,5 литра вода и нямахме място за десерти.

Сметката беше 62 лева (без бакшиша).

Обстановката е непретенциозна, дървени маси, морски стил, миди по стените, гръцка музика. Вътре Fish&Grill е климатизиран (ако не ви понася жегата) и обстановката е като рибен ресторант по морето.

Този рибен ресторант е подходящ за всякакви поводи, особено ако искате да хапнете риба на корем и да си оближите пръстите. Може би не е за бизнес обяд или вечеря, но ако гостът ви е фен на морската кухня, защо пък не.

Има голяма винена листа с малка надценка на вината.

Не рибните храни са различни меса на скара.

Днес обядвах във Вегетариански ресторант Back Home. Намира се в близост до паметника Левски на ул. Врабча 24, телефон за резервации 02/843 0353.

„Back Home” е истински вегетариански ресторант, не използват яйца в ястията, макар че видях салати с извара и някои видове ориз имаха мляко.

Ресторантът веднага ме грабна, защото е в къща (ах, как искам да имам къща), качихме се по стълби и се озовахме в много спретнат ресторант. Напомняше ми за йога център и определено имах усещането, че съм виждала някъде девойката, която ни обслужваше.

Храната е много вкусна. Мислех, че не обичам хумус, обаче като пробвах Ливански хумус (с маринован патладжан, слънчогледови семки, лимон и зехтин) разбрах, че май нещо друго не харесвам . Интересно, че патладжанът беше сладък и бих го определила не като маринован, а като сладко от патладжан. /снимките са най-долу/

Салатата Табуле е по класическа рецепта, може би доматите бяха малко по-едро нарязани за моята представа за класическо Табуле. Не беше овкусена с лимон, както често се случва в други ресторанти и се наложи да й сложим сол, олио и оцет.

Понеже бях много любопитна, а и веднага се сетих, че ще искам да пиша за този вегетариански ресторант, поръчах повечко неща, та да има за снимане. Между другото накрая ни предложиха да ни опаковат останалата храна за вкъщи, така че не се притеснявайте и смело опитвайте!

Никога не бях яла елда и затова поръчах Кюфтенца от елда със салата Табуле. Вкусни бяха, но малко тежки за моя диетичен вкус. Елдата е омесена с нещо (може би някакво брашно и сякаш имаше лек сладникав, доматен вкус), така че да задържа зрънцата във формата на кюфте.

Ориз по италиански - басмати ориз и маслини с доматен сос и билки – това беше супер вкусно, липсваше му само достатъчно сол, но като цяло готвят сравнително безсолно.

Не ми допадна особено Басмати ориз с царевица, моркови, маслини, соеви кълнове и авокадо. Имаше доста куркума, което беше ок, но сякаш му липсваше някакъв аромат, хм.

Домашно приготвеното хлебче с маслини и чубрица много ми се услади, може би защото само го опитах (не исках да смесвам ориза с друг вид въглехидрати, ох ужасна съм). Хлебчетата са малки, така че поръчайте поне 2-3.

Огромен избор от чай и билки както и от комбинации от отвари.

Сега за обстановката. Направиха ми впечатление пердетата, не бяха като пердета, а бродиран и рисуван плат, заметнат по специфичен начин.

Има красив аквариум.

На прозореца има кутия със свитъци, които девойката нарече с някакво специфично име (не запомних), изтеглихме си по един и моят беше с много философско послание, от което само запомних „Защо се интересуваш от мнението на хората”, а де, защо?

На масите няма пепелници, не знам дали се пуши.

Вегетариански ресторант Back Home е подходящ да заведете там гаджето вегетарианка и да се гледате в очите на фона на нежна музика (тип индийска или нещо такова) или да отидете с приятел вегетарианец на хапване и бъбрене. Може би не е подходящ за бизнес среща, но знае ли човек с кого имате среща .

Сметката за двама беше 30 лв. с бакшиша.

Вчера имах нужда от стъклар в София и за мое учудване в Интернет нямаше никаква информация за това. Започнах да звъня телефони на познати и така стигнах до Николай и Миглена от ЕТ Николай Захариев – поставят стъкла, огледала и всякакви други стъкларски услуги. Също така транспортират големи стъкла и огледала (иска се специален транспорт за стъкла, не може с какъв да е транспорт). Изрязват дупки за вентилатори.

Телефони: 0877 561 431 или 0899 904 873

Адрес на магазина: София, ул. Дойран 28, телефон 02/856 7795

Меги се отзова много бързо. Чухме се по обед и в 17.30 вече имах стъкло на терасата. През цялото време много се страхувах, защото имаше остатъци от стъклото, които си седяха по металната рамка и трябваше да се махнат. Меги и Стефи ги махнаха с голи ръце, като държаха картонен сенник за кола, така че парчетата да се хързулват в терасата, а не върху минувачите на улицата.

Аз очаквах всеки момент да има прерязани вени или стъкла в очите, обаче нищо лошо не се случи (след дълги опити убедих Меги да си сложи слънчевите ми очила). Самото поставяне на стъкло отне около 5 минути, но подготовката за това си е екстремна (хвърчене на стъкла, втвърден стар маджун…).

Смешното беше, че им казах да си носят маджун, а то вече се слагало силикон Сега чакам да се втвърди и да стане като желираните мечета за ядене, онези детските.

Днес вечеряхме в рибен ресторант Тамбукту. Това е един от любимите ми рибни ресторанти в София, защото готвят много вкусно и обслужването е много добро.

За резервации в Тамбукту: 02/988 1234, 088 8181 069

Адрес: София, ул. Иван Аксаков 10 (или както е известно – градинката на Кристал, срещу Военния клуб).

Ресторант Тамбукту винаги е в списъка ми за спешни случаи или когато искам със сигурност да изкарам добре и да не експериментирам с непознати ресторанти.

Тази вечер бяхме тръгнали към Етно (на Алабин или там, където Графа завива към Витошка), но по незнайна причина не работеше и много бързо решихме да отидем в Тамбукту, защото беше на 10 минути пеш.

Започнах кулинарното пътешествие със салата Цезар Тамбукту – прясно изпечен тон, доматени крутони, микс от салати (усетих Айсберг, марула, Глухарче и рукола), пресен лук, овкусени със сос Цезар и пармезан. Тази салата мноооого ме кефи – крутоните (кръгличките неща на снимката) са хем хрупкави, хем сочни заради доматеното пюре (или както се казва това доматено нещо). Рибата тон е запечена само отвън, от вътре си е сурова, като за суши. Една от салатите има лек горчив вкус (мисля, че е това, на което викам Глухарче) и много върви със соса Цезар и пармезана.

Имах желание да продължа с чернокоп на скара, но и този път в Тамбукту нямаше . То не му е сезон де, ама го има в менюто и всеки път се пробвам да си поръчам, но уви – няма.

Продължихме с Черни миди, задушени в доматено-чеснов сос, португалско вино и мащерка – мноооого са сочни. Ядат се с ръце и сладко се осмукват – силно ги препоръчвам.

Междувременно ми се допи бяло вино и понеже само аз пиех, попитах за малки бутилки. Имаше 2 вида – Черга и Terre dei Grifi. Избрах второто, че беше италианско и не го бях чувала, та да опитам нещо ново. Виното се оказа мноооого палово . Едно такова, леко, влиза много бързо и чудесно върви с морски храни.

После продължих с едно от екзотичните ястия в Тамбукту – филе от лаврак с ориенталски мус, артишок с пармезан и пюре от грах. Ястието е много вкусно, филето от лаврак е завито много оригинално (как ли? Нямам идея как да постигна това завъртяно положение). Артишока много ми хареса, до сега не бях опитвала – не знам дали по принцип има леко кисел вкус (като туршия) или в Тамбукту така го приготвят. Под артишока е пюрето от грах, също много вкусно. Вдясно е ориенталския мус, който сам по себе си може да бъде отделно ястие (в по-голямо количеството). Това са тиквички, патладжани и други неща завити и отгоре има някакво сирене или кашкавал, накрая са запечени – мммм, любимо ми е.

Милото подходи класически и диетично със стек от риба тон и за гарнитура свежи домати и краставици.

В Тамбукту към ястията дават два вида лимонов сос – единият е чист лимонов сок (прясно изцеден), а другият е лимонов сок със зехтин – е този ми e любимият сос не само за рибни храни. Можете да си го приготвите и вкъщи – сок на 1 лимон, 1-2 лъжици зехтин, щипка сол – разбива се в шейкър (може и с вилица или миксер).

Сметкате беше 108 лева.

Рибен ресторант Тамбукту е подходящ за роматична среща, бизнес среща, за поливане на поводи и не мога да се сетя за какво не е подходящ.

Можете да си изберете риба от витрините и пред вас да я приготвят. Обстановката е много приятна, масите са на достатъчно разстояние една от друга и големи аквариуми разделят рибния ресторант на няколко части.

Sasa – японски ресторант, намира се в х-л Хемус, София.

За резервации: 02/963 54 14 или 0885 88 90 80.

Вземате асансьора до 18ия етаж, и веднага попадате в Sasa. Ресторантът е много приятен, някой е мислил как да изглежда .

Отидохме там спонтанно, около 18 часа в събота вечер. Бях чела вече за този японски ресторант в блога на Еми от tablehopper.net, и понеже пихме кафе с Ками в CSS, та х-л Хемус ни беше на 2 крачки.

Много искахме да седнем до прозорците, защото гледката си заслужава, обаче всички маси бяха резервирани, за щастие за след 19.30 часа, така че ни настаниха на места с гледка .

Дойде един сервитьор, който се опита да е оригинален, но май схвана, че не трябва да ни досажда повече от необходимото. Дадоха ни по 2 менюта – едното е за суши, другото за японски манджи.

И за менютата е мислено, много са яки, приличат на трупчета (от много дебел материал) широки около 7-8 сантиметра и нагънати като ветрило. Зависи как се разгръща, чете се на български или на английски.

Взех си салата „Уафу” с жарена риба тон и сьомга, другите финтифлюшки не ги запомних какви са, но е безумно вкусна най-вече заради начина, по който е овкусена – можех да изям 4 такива салатки .

Другата салата, която поръчахме беше с телешко месо (не помня името), също вкусна.

Не мога в суши ресторант да не си поръчам суши, така че си избрах това, което е 12 парчета суши + 3 рулца (не мога да помня имена). Носят ги в кутия (с капак) и мистериозно ги отварят след като ги сервират (чудех се пури ли ще ми предлагат?!).

На масата няма соев сос, сервитьор идва и налива от порцеланово шише. Много мило, само дето имам собствен начин за разтваряне на уасаби, който е да се налее съвсем малко соев сос, да се сложи доста уасаби, почуква се върху уасабито с клечките, така че то се разтваря, а не става на бучки и чак накрая се разбърква и се долива още соев сос.

Сашими от риба тон определено трябва да се опита в Саса, защото не само е вкусно, но го сервират супер интересно. Първо рибата тон е нарязана на странни парчета, после седи в нещо като чиния, под която има лед и лампа. Лампата беше голям смях, защото си имаше ритъм, в който светеше и изгасваше, готина изненада се получи – не бях виждала така да се сервира сашими.

Друго, което поръчахме е готвено патешко със зеленчуци. Около патешкото имаше и доста тлъсто, така че не е подходящо за любителите на диетични неща. Зеленчуците са печени на плоча и също са мазнички (това не съм го опитвала, така ми го разказаха).

Вино не пихме, защото бях с колата, но определено едно леко бяло вино щеше много да тича с японската храна.

 

Sasa определено е най-добрият японски ресторант в София. По-скъпичък е от останалите, но от време на време си струва човек да се поглези.

2 салати, 1 суши меню, 1 сашими и 1 патешко ястие са около 100 лева.