София компас

Днес обядвах във Вегетариански ресторант Back Home. Намира се в близост до паметника Левски на ул. Врабча 24, телефон за резервации 02/843 0353.

„Back Home” е истински вегетариански ресторант, не използват яйца в ястията, макар че видях салати с извара и някои видове ориз имаха мляко.

Ресторантът веднага ме грабна, защото е в къща (ах, как искам да имам къща), качихме се по стълби и се озовахме в много спретнат ресторант. Напомняше ми за йога център и определено имах усещането, че съм виждала някъде девойката, която ни обслужваше.

Храната е много вкусна. Мислех, че не обичам хумус, обаче като пробвах Ливански хумус (с маринован патладжан, слънчогледови семки, лимон и зехтин) разбрах, че май нещо друго не харесвам . Интересно, че патладжанът беше сладък и бих го определила не като маринован, а като сладко от патладжан. /снимките са най-долу/

Салатата Табуле е по класическа рецепта, може би доматите бяха малко по-едро нарязани за моята представа за класическо Табуле. Не беше овкусена с лимон, както често се случва в други ресторанти и се наложи да й сложим сол, олио и оцет.

Понеже бях много любопитна, а и веднага се сетих, че ще искам да пиша за този вегетариански ресторант, поръчах повечко неща, та да има за снимане. Между другото накрая ни предложиха да ни опаковат останалата храна за вкъщи, така че не се притеснявайте и смело опитвайте!

Никога не бях яла елда и затова поръчах Кюфтенца от елда със салата Табуле. Вкусни бяха, но малко тежки за моя диетичен вкус. Елдата е омесена с нещо (може би някакво брашно и сякаш имаше лек сладникав, доматен вкус), така че да задържа зрънцата във формата на кюфте.

Ориз по италиански - басмати ориз и маслини с доматен сос и билки – това беше супер вкусно, липсваше му само достатъчно сол, но като цяло готвят сравнително безсолно.

Не ми допадна особено Басмати ориз с царевица, моркови, маслини, соеви кълнове и авокадо. Имаше доста куркума, което беше ок, но сякаш му липсваше някакъв аромат, хм.

Домашно приготвеното хлебче с маслини и чубрица много ми се услади, може би защото само го опитах (не исках да смесвам ориза с друг вид въглехидрати, ох ужасна съм). Хлебчетата са малки, така че поръчайте поне 2-3.

Огромен избор от чай и билки както и от комбинации от отвари.

Сега за обстановката. Направиха ми впечатление пердетата, не бяха като пердета, а бродиран и рисуван плат, заметнат по специфичен начин.

Има красив аквариум.

На прозореца има кутия със свитъци, които девойката нарече с някакво специфично име (не запомних), изтеглихме си по един и моят беше с много философско послание, от което само запомних „Защо се интересуваш от мнението на хората”, а де, защо?

На масите няма пепелници, не знам дали се пуши.

Вегетариански ресторант Back Home е подходящ да заведете там гаджето вегетарианка и да се гледате в очите на фона на нежна музика (тип индийска или нещо такова) или да отидете с приятел вегетарианец на хапване и бъбрене. Може би не е подходящ за бизнес среща, но знае ли човек с кого имате среща .

Сметката за двама беше 30 лв. с бакшиша.

Днес вечеряхме в рибен ресторант Тамбукту. Това е един от любимите ми рибни ресторанти в София, защото готвят много вкусно и обслужването е много добро.

За резервации в Тамбукту: 02/988 1234, 088 8181 069

Адрес: София, ул. Иван Аксаков 10 (или както е известно – градинката на Кристал, срещу Военния клуб).

Ресторант Тамбукту винаги е в списъка ми за спешни случаи или когато искам със сигурност да изкарам добре и да не експериментирам с непознати ресторанти.

Тази вечер бяхме тръгнали към Етно (на Алабин или там, където Графа завива към Витошка), но по незнайна причина не работеше и много бързо решихме да отидем в Тамбукту, защото беше на 10 минути пеш.

Започнах кулинарното пътешествие със салата Цезар Тамбукту – прясно изпечен тон, доматени крутони, микс от салати (усетих Айсберг, марула, Глухарче и рукола), пресен лук, овкусени със сос Цезар и пармезан. Тази салата мноооого ме кефи – крутоните (кръгличките неща на снимката) са хем хрупкави, хем сочни заради доматеното пюре (или както се казва това доматено нещо). Рибата тон е запечена само отвън, от вътре си е сурова, като за суши. Една от салатите има лек горчив вкус (мисля, че е това, на което викам Глухарче) и много върви със соса Цезар и пармезана.

Имах желание да продължа с чернокоп на скара, но и този път в Тамбукту нямаше . То не му е сезон де, ама го има в менюто и всеки път се пробвам да си поръчам, но уви – няма.

Продължихме с Черни миди, задушени в доматено-чеснов сос, португалско вино и мащерка – мноооого са сочни. Ядат се с ръце и сладко се осмукват – силно ги препоръчвам.

Междувременно ми се допи бяло вино и понеже само аз пиех, попитах за малки бутилки. Имаше 2 вида – Черга и Terre dei Grifi. Избрах второто, че беше италианско и не го бях чувала, та да опитам нещо ново. Виното се оказа мноооого палово . Едно такова, леко, влиза много бързо и чудесно върви с морски храни.

После продължих с едно от екзотичните ястия в Тамбукту – филе от лаврак с ориенталски мус, артишок с пармезан и пюре от грах. Ястието е много вкусно, филето от лаврак е завито много оригинално (как ли? Нямам идея как да постигна това завъртяно положение). Артишока много ми хареса, до сега не бях опитвала – не знам дали по принцип има леко кисел вкус (като туршия) или в Тамбукту така го приготвят. Под артишока е пюрето от грах, също много вкусно. Вдясно е ориенталския мус, който сам по себе си може да бъде отделно ястие (в по-голямо количеството). Това са тиквички, патладжани и други неща завити и отгоре има някакво сирене или кашкавал, накрая са запечени – мммм, любимо ми е.

Милото подходи класически и диетично със стек от риба тон и за гарнитура свежи домати и краставици.

В Тамбукту към ястията дават два вида лимонов сос – единият е чист лимонов сок (прясно изцеден), а другият е лимонов сок със зехтин – е този ми e любимият сос не само за рибни храни. Можете да си го приготвите и вкъщи – сок на 1 лимон, 1-2 лъжици зехтин, щипка сол – разбива се в шейкър (може и с вилица или миксер).

Сметкате беше 108 лева.

Рибен ресторант Тамбукту е подходящ за роматична среща, бизнес среща, за поливане на поводи и не мога да се сетя за какво не е подходящ.

Можете да си изберете риба от витрините и пред вас да я приготвят. Обстановката е много приятна, масите са на достатъчно разстояние една от друга и големи аквариуми разделят рибния ресторант на няколко части.

Sasa – японски ресторант, намира се в х-л Хемус, София.

За резервации: 02/963 54 14 или 0885 88 90 80.

Вземате асансьора до 18ия етаж, и веднага попадате в Sasa. Ресторантът е много приятен, някой е мислил как да изглежда .

Отидохме там спонтанно, около 18 часа в събота вечер. Бях чела вече за този японски ресторант в блога на Еми от tablehopper.net, и понеже пихме кафе с Ками в CSS, та х-л Хемус ни беше на 2 крачки.

Много искахме да седнем до прозорците, защото гледката си заслужава, обаче всички маси бяха резервирани, за щастие за след 19.30 часа, така че ни настаниха на места с гледка .

Дойде един сервитьор, който се опита да е оригинален, но май схвана, че не трябва да ни досажда повече от необходимото. Дадоха ни по 2 менюта – едното е за суши, другото за японски манджи.

И за менютата е мислено, много са яки, приличат на трупчета (от много дебел материал) широки около 7-8 сантиметра и нагънати като ветрило. Зависи как се разгръща, чете се на български или на английски.

Взех си салата „Уафу” с жарена риба тон и сьомга, другите финтифлюшки не ги запомних какви са, но е безумно вкусна най-вече заради начина, по който е овкусена – можех да изям 4 такива салатки .

Другата салата, която поръчахме беше с телешко месо (не помня името), също вкусна.

Не мога в суши ресторант да не си поръчам суши, така че си избрах това, което е 12 парчета суши + 3 рулца (не мога да помня имена). Носят ги в кутия (с капак) и мистериозно ги отварят след като ги сервират (чудех се пури ли ще ми предлагат?!).

На масата няма соев сос, сервитьор идва и налива от порцеланово шише. Много мило, само дето имам собствен начин за разтваряне на уасаби, който е да се налее съвсем малко соев сос, да се сложи доста уасаби, почуква се върху уасабито с клечките, така че то се разтваря, а не става на бучки и чак накрая се разбърква и се долива още соев сос.

Сашими от риба тон определено трябва да се опита в Саса, защото не само е вкусно, но го сервират супер интересно. Първо рибата тон е нарязана на странни парчета, после седи в нещо като чиния, под която има лед и лампа. Лампата беше голям смях, защото си имаше ритъм, в който светеше и изгасваше, готина изненада се получи – не бях виждала така да се сервира сашими.

Друго, което поръчахме е готвено патешко със зеленчуци. Около патешкото имаше и доста тлъсто, така че не е подходящо за любителите на диетични неща. Зеленчуците са печени на плоча и също са мазнички (това не съм го опитвала, така ми го разказаха).

Вино не пихме, защото бях с колата, но определено едно леко бяло вино щеше много да тича с японската храна.

 

Sasa определено е най-добрият японски ресторант в София. По-скъпичък е от останалите, но от време на време си струва човек да се поглези.

2 салати, 1 суши меню, 1 сашими и 1 патешко ястие са около 100 лева.