Телефон: 0885 818 981.

Адрес на магазина: София, ул. Дойран 28, телефон 02/856 7795

Меги се отзова много бързо. Чухме се по обед и в 17.30 вече имах стъкло на терасата. През цялото време много се страхувах, защото имаше остатъци от стъклото, които си седяха по металната рамка и трябваше да се махнат. Меги и Стефи ги махнаха с голи ръце, като държаха картонен сенник за кола, така че парчетата да се хързулват в терасата, а не върху минувачите на улицата.

Аз очаквах всеки момент да има прерязани вени или стъкла в очите, обаче нищо лошо не се случи (след дълги опити убедих Меги да си сложи слънчевите ми очила). Самото поставяне на стъкло отне около 5 минути, но подготовката за това си е екстремна (хвърчене на стъкла, втвърден стар маджун…).

Смешното беше, че им казах да си носят маджун, а то вече се слагало силикон Сега чакам да се втвърди и да стане като желираните мечета за ядене, онези детските.

Колкото и да давах газ, колата не помръдваше, даже пусна на таблото една иконка, че съм на хлъзгав път и не пожела да вдигне повече от 2000 оборота, независимо, че яко давах газ.

Почувствах се супер безпомощна, седях си на топло, слушах музика и не можех да помръдна. Звъннах на милото да слезе да ме бутне (до сега не са ме бутали, не съм имала пътни проблеми). За бутане изобщо не можеше да става дума, колата има някаква блокировка като е на хлъзгаво и не иска да мърда.

Наложи се 1 час къртене на леда и чак след като имах 2 коловоза бетон успях да я измъкна.

Благодаря на една съседка (която не познавам), но която видяла как с пластмасова лопата мъчим леда и донесе уред за къртене на лед. Благодаря и на един човек, който през цялото време ни подкрепяше морално, бута и рина сняг.

След това минах през Макдоналдс да си взема от любимото капучино (най-сетне и аз открих нещо, което консумирам от Макдоналдс).

Допълнително инфо: колата е Volvo V50, казва се Вивиан