София компас

Веднъж месечно минавам през бензиностанция да заредя дизел, течност за чистачки и вода. Последния път нямаше от тази течност за чистачки дето е концентрат и може да се разрежда (една жълта, малката опаковка е към 7 лева, а лятно време е синя), а имаше една светло синя, която беше готова за ползване.

Занесох я на жената дето наливаше дизела и й казах да я сипе, тя погледна и изкоментира, че това е готова течност, обаче била за -30 и можело да се разреди.

Погледнах я лошо и отидох да плащам.

Връщам се и гледам лейката е до отвора за вода и жената налива. Не ми хареса, но белята беше станала и нямаше смисъл да се ядосвам.

Това се случи в петък, когато беше още топло, после през уикенда температурите паднаха и тази сутрин исках да си измия стъклата и Нъцки, няма вода – явно е замръзнала.

Та идеята ми беше, не правете добро на някой, който не иска, защото за него може да не е добро. За мен не е ок да се разрежда готовата течност за чистачки, защото не знам до колко мога да разчитам на нея.

Та се замислих, колко често искам да направя нещо добро, а то може би не е такова, въпрос на гледна точка и кой какво иска да постигне.

Сетих се и за „6тото правило на Магьосника” – колкото по-голямо добро искаш да направиш, толкова по-голямо зло може да стане. Това беше от една фентъзи поредица, която четях преди 10 години, мисля че беше „Мечът на магьосника”.

Ираааа, липсваш ми, кажи ми коя поредица да чета сега