„Back Home” е истински вегетариански ресторант, не използват яйца в ястията, макар че видях салати с извара и някои видове ориз имаха мляко.

Ресторантът веднага ме грабна, защото е в къща (ах, как искам да имам къща), качихме се по стълби и се озовахме в много спретнат ресторант. Напомняше ми за йога център и определено имах усещането, че съм виждала някъде девойката, която ни обслужваше.

Храната е много вкусна. Мислех, че не обичам хумус, обаче като пробвах Ливански хумус (с маринован патладжан, слънчогледови семки, лимон и зехтин) разбрах, че май нещо друго не харесвам . Интересно, че патладжанът беше сладък и бих го определила не като маринован, а като сладко от патладжан. /снимките са най-долу/

Салатата Табуле е по класическа рецепта, може би доматите бяха малко по-едро нарязани за моята представа за класическо Табуле. Не беше овкусена с лимон, както често се случва в други ресторанти и се наложи да й сложим сол, олио и оцет.

Понеже бях много любопитна, а и веднага се сетих, че ще искам да пиша за този вегетариански ресторант, поръчах повечко неща, та да има за снимане. Между другото накрая ни предложиха да ни опаковат останалата храна за вкъщи, така че не се притеснявайте и смело опитвайте!

Никога не бях яла елда и затова поръчах Кюфтенца от елда със салата Табуле. Вкусни бяха, но малко тежки за моя диетичен вкус. Елдата е омесена с нещо (може би някакво брашно и сякаш имаше лек сладникав, доматен вкус), така че да задържа зрънцата във формата на кюфте.

Ориз по италиански - басмати ориз и маслини с доматен сос и билки – това беше супер вкусно, липсваше му само достатъчно сол, но като цяло готвят сравнително безсолно.

Не ми допадна особено Басмати ориз с царевица, моркови, маслини, соеви кълнове и авокадо. Имаше доста куркума, което беше ок, но сякаш му липсваше някакъв аромат, хм.

Домашно приготвеното хлебче с маслини и чубрица много ми се услади, може би защото само го опитах (не исках да смесвам ориза с друг вид въглехидрати, ох ужасна съм). Хлебчетата са малки, така че поръчайте поне 2-3.

Огромен избор от чай и билки както и от комбинации от отвари.

Сега за обстановката. Направиха ми впечатление пердетата, не бяха като пердета, а бродиран и рисуван плат, заметнат по специфичен начин.

Има красив аквариум.

На прозореца има кутия със свитъци, които девойката нарече с някакво специфично име (не запомних), изтеглихме си по един и моят беше с много философско послание, от което само запомних „Защо се интересуваш от мнението на хората”, а де, защо?

На масите няма пепелници, не знам дали се пуши.

Вегетариански ресторант Back Home е подходящ да заведете там гаджето вегетарианка и да се гледате в очите на фона на нежна музика (тип индийска или нещо такова) или да отидете с приятел вегетарианец на хапване и бъбрене. Може би не е подходящ за бизнес среща, но знае ли човек с кого имате среща .

Сметката за двама беше 30 лв. с бакшиша.

Ливански хумус с маринован патладжан, слънчогледови семки, лимон и зехтин

Салата Табуле във вегетариански ресторант Back Home

Кюфтенца от елда

Ориз по италиански

Басмати ориз с кълнове

Домашни питки с маслини

Телефони: 0899 904 874 или 0899 904 873

Адрес на магазина: София, ул. Дойран 28, телефон 02/856 7795

Меги се отзова много бързо. Чухме се по обед и в 17.30 вече имах стъкло на терасата. През цялото време много се страхувах, защото имаше остатъци от стъклото, които си седяха по металната рамка и трябваше да се махнат. Меги и Стефи ги махнаха с голи ръце, като държаха картонен сенник за кола, така че парчетата да се хързулват в терасата, а не върху минувачите на улицата.

Аз очаквах всеки момент да има прерязани вени или стъкла в очите, обаче нищо лошо не се случи (след дълги опити убедих Меги да си сложи слънчевите ми очила). Самото поставяне на стъкло отне около 5 минути, но подготовката за това си е екстремна (хвърчене на стъкла, втвърден стар маджун…).

Смешното беше, че им казах да си носят маджун, а то вече се слагало силикон Сега чакам да се втвърди и да стане като желираните мечета за ядене, онези детските.

За резервации в Тамбукту: 02/988 1234, 088 8181 069

Адрес: София, ул. Иван Аксаков 10 (или както е известно – градинката на Кристал, срещу Военния клуб).

Ресторант Тамбукту винаги е в списъка ми за спешни случаи или когато искам със сигурност да изкарам добре и да не експериментирам с непознати ресторанти.

Тази вечер бяхме тръгнали към Етно (на Алабин или там, където Графа завива към Витошка), но по незнайна причина не работеше и много бързо решихме да отидем в Тамбукту, защото беше на 10 минути пеш.

Започнах кулинарното пътешествие със салата Цезар Тамбукту – прясно изпечен тон, доматени крутони, микс от салати (усетих Айсберг, марула, Глухарче и рукола), пресен лук, овкусени със сос Цезар и пармезан. Тази салата мноооого ме кефи – крутоните (кръгличките неща на снимката) са хем хрупкави, хем сочни заради доматеното пюре (или както се казва това доматено нещо). Рибата тон е запечена само отвън, от вътре си е сурова, като за суши. Една от салатите има лек горчив вкус (мисля, че е това, на което викам Глухарче) и много върви със соса Цезар и пармезана.

Имах желание да продължа с чернокоп на скара, но и този път в Тамбукту нямаше . То не му е сезон де, ама го има в менюто и всеки път се пробвам да си поръчам, но уви – няма.

Продължихме с Черни миди, задушени в доматено-чеснов сос, португалско вино и мащерка – мноооого са сочни. Ядат се с ръце и сладко се осмукват – силно ги препоръчвам.

Междувременно ми се допи бяло вино и понеже само аз пиех, попитах за малки бутилки. Имаше 2 вида – Черга и Terre dei Grifi. Избрах второто, че беше италианско и не го бях чувала, та да опитам нещо ново. Виното се оказа мноооого палово . Едно такова, леко, влиза много бързо и чудесно върви с морски храни.

После продължих с едно от екзотичните ястия в Тамбукту – филе от лаврак с ориенталски мус, артишок с пармезан и пюре от грах. Ястието е много вкусно, филето от лаврак е завито много оригинално (как ли? Нямам идея как да постигна това завъртяно положение). Артишока много ми хареса, до сега не бях опитвала – не знам дали по принцип има леко кисел вкус (като туршия) или в Тамбукту така го приготвят. Под артишока е пюрето от грах, също много вкусно. Вдясно е ориенталския мус, който сам по себе си може да бъде отделно ястие (в по-голямо количеството). Това са тиквички, патладжани и други неща завити и отгоре има някакво сирене или кашкавал, накрая са запечени – мммм, любимо ми е.

Милото подходи класически и диетично със стек от риба тон и за гарнитура свежи домати и краставици.

В Тамбукту към ястията дават два вида лимонов сос – единият е чист лимонов сок (прясно изцеден), а другият е лимонов сок със зехтин – е този ми e любимият сос не само за рибни храни. Можете да си го приготвите и вкъщи – сок на 1 лимон, 1-2 лъжици зехтин, щипка сол – разбива се в шейкър (може и с вилица или миксер).

Сметкате беше 108 лева.

Рибен ресторант Тамбукту е подходящ за роматична среща, бизнес среща, за поливане на поводи и не мога да се сетя за какво не е подходящ.

Можете да си изберете риба от витрините и пред вас да я приготвят. Обстановката е много приятна, масите са на достатъчно разстояние една от друга и големи аквариуми разделят рибния ресторант на няколко части.

За резервации: 02/963 54 14 или 0885 88 90 80.

Вземате асансьора до 18ия етаж, и веднага попадате в Sasa. Ресторантът е много приятен, някой е мислил как да изглежда .

Отидохме там спонтанно, около 18 часа в събота вечер. Бях чела вече за този японски ресторант в блога на Еми от tablehopper.net, и понеже пихме кафе с Ками в CSS, та х-л Хемус ни беше на 2 крачки.

Много искахме да седнем до прозорците, защото гледката си заслужава, обаче всички маси бяха резервирани, за щастие за след 19.30 часа, така че ни настаниха на места с гледка .

Дойде един сервитьор, който се опита да е оригинален, но май схвана, че не трябва да ни досажда повече от необходимото. Дадоха ни по 2 менюта – едното е за суши, другото за японски манджи.

И за менютата е мислено, много са яки, приличат на трупчета (от много дебел материал) широки около 7-8 сантиметра и нагънати като ветрило. Зависи как се разгръща, чете се на български или на английски.

Взех си салата „Уафу” с жарена риба тон и сьомга, другите финтифлюшки не ги запомних какви са, но е безумно вкусна най-вече заради начина, по който е овкусена – можех да изям 4 такива салатки .

Другата салата, която поръчахме беше с телешко месо (не помня името), също вкусна.

Не мога в суши ресторант да не си поръчам суши, така че си избрах това, което е 12 парчета суши + 3 рулца (не мога да помня имена). Носят ги в кутия (с капак) и мистериозно ги отварят след като ги сервират (чудех се пури ли ще ми предлагат?!).

На масата няма соев сос, сервитьор идва и налива от порцеланово шише. Много мило, само дето имам собствен начин за разтваряне на уасаби, който е да се налее съвсем малко соев сос, да се сложи доста уасаби, почуква се върху уасабито с клечките, така че то се разтваря, а не става на бучки и чак накрая се разбърква и се долива още соев сос.

Сашими от риба тон определено трябва да се опита в Саса, защото не само е вкусно, но го сервират супер интересно. Първо рибата тон е нарязана на странни парчета, после седи в нещо като чиния, под която има лед и лампа. Лампата беше голям смях, защото си имаше ритъм, в който светеше и изгасваше, готина изненада се получи – не бях виждала така да се сервира сашими.

Друго, което поръчахме е готвено патешко със зеленчуци. Около патешкото имаше и доста тлъсто, така че не е подходящо за любителите на диетични неща. Зеленчуците са печени на плоча и също са мазнички (това не съм го опитвала, така ми го разказаха).

Вино не пихме, защото бях с колата, но определено едно леко бяло вино щеше много да тича с японската храна.

Sasa определено е най-добрият японски ресторант в София. По-скъпичък е от останалите, но от време на време си струва човек да се поглези.

2 салати, 1 суши меню, 1 сашими и 1 патешко ястие са около 100 лева.

Занесох я на жената дето наливаше дизела и й казах да я сипе, тя погледна и изкоментира, че това е готова течност, обаче била за -30 и можело да се разреди.

Погледнах я лошо и отидох да плащам.

Връщам се и гледам лейката е до отвора за вода и жената налива. Не ми хареса, но белята беше станала и нямаше смисъл да се ядосвам.

Това се случи в петък, когато беше още топло, после през уикенда температурите паднаха и тази сутрин исках да си измия стъклата и Нъцки, няма вода – явно е замръзнала.

Та идеята ми беше, не правете добро на някой, който не иска, защото за него може да не е добро. За мен не е ок да се разрежда готовата течност за чистачки, защото не знам до колко мога да разчитам на нея.

Та се замислих, колко често искам да направя нещо добро, а то може би не е такова, въпрос на гледна точка и кой какво иска да постигне.

Сетих се и за „6тото правило на Магьосника” – колкото по-голямо добро искаш да направиш, толкова по-голямо зло може да стане. Това беше от една фентъзи поредица, която четях преди 10 години, мисля че беше „Мечът на магьосника”.

Ираааа, липсваш ми, кажи ми коя поредица да чета сега

Продукти за великденски курабии:

• 5 яйца
• 2 1/2 чаена чаша захар
• 1 чаена чаша кисело мляко
• 1 бр. амонячна сода
• 1/2 пакетче бакпулвер
• не пълна чаша свинска мас или олио
• кора на лимон
• 1 пакетче ванилия
• 3 чаени чаши брашно
• За намазване на курабиите преди печене – 5 жълтъка

Начин на приготвяне

Амонячната сода се слага в киселото мляко и се чака да шупне на стайна температура.

Пресятото брашно и бакпулвера се смесват и се изсипват в подходящ съд за месене (тава). Оформя се кладенче в средата на брашното (с ръка се оформя дупка) и в него се изсипват млякото с амонячната сода. Прибавя се мазнината (мас или олио, което предпочитате от двете), захарта, яйцата, настърганата кора на 1 лимон и ванилията.

Замесва се меко тесто, ако е необходимо може да се добави още малко брашно, така че тестото да не лепне и да е меко. Внимавайте да не сложите прекалено много брашно, защото тогава тестото става твърдо.

Взема се част от тестото и се разточва кора с дебелина 5 мм. След това се изрязват великденските курабии като се ползват формички или ако нямата може да използвате чаша.

Нарязаните курабии се мажат с разбит жълтък и се поръсват със захар. Нареждат се в намазана с олио тава и се пекат около 20-30 минути във фурна на 160-180 градуса (включени са долен и горен реотан на печката)

Изпечените курабии се оставят да изстинат напълно и след това се нареждат в огромна тенджера застлана с кухненска хартия.

Обикновено докато се пекат курабиите ароматът на ванилия и лимонова кора става все по-наситен и нямам търпение да ги опитам докато са още горещи.

Тази рецепта правехме на село, когато се събирахме баба, мама, леля и 4 внучки и всички месехме, режехме, мажехме … и накрая имаше няколко кофи с курабии. Тогава не се ползваше кухненска хартия, а вестник.

После с курабии се черпеше цялата махала .

Тези великденски курабии са мноооого вкусни, пълни с топлина и уют!

Тази година Великден се пада в неделя, бъзик беее . Пада се на 27 април и на 28ми, понеделник, също е почивен ден.

С приятелките ми планираме ходенето до Бургас доста предварително, за да можем да си нагласим графиците кой кога почива и трябва да обява дата за тръгване от София. Предполагам, че ще е на 25ти – петък.

Чудя се какво ли ще е менюто на Великден. Мама обича да ме глези (нали ме вижда през месец-два) и сигурно ще има нещо по мой вкус. Тъй като не ям месо (само риба ям), празниците в Бургас се отбелязват с рибно меню.

Последният път, когато отново ядохме риба, сестра ми ме бъзикаше „Да не би да е малка Коледа?”, щото и на Коледа имаше риба.

Велик ден винаги ме настройва оптимистично, защото приближава времето за плаж и море, което е любимото ми време от годината. Мечтата ми е едно лято да бъда на плажа от юни до октомври. Може би, някой ден, знае ли човек …

Има още време до Великден, до тогава обещавам да постна:

• Рецепта за козунак
• Рецепта за курабии
• Кои са добрите бои за яйца
• Снимки от нашия Великден

А и още нещо, на 19ти април е Лазаров ден, а на 20ти април е Цветница и приятелките ми Камелия и Мимоза имат именни дни.

Значи и подаръци за Цветница трябва да измисля, започвам да се ослушвам какво си пожелават .

Миналата седмица се взех два панталона и едно яке и то без да съм планувала покупки, просто цените бяха добри.

А тази седмица отивах да гледам кино. Обаче на входа на мола на Стамболийски беше страшно, чаках 15 минути да вляза.

Така изглеждаше входа.

И разбира се задръстването беше станало както винаги заради тъпи шофьори, които паркират по алеите за каране, а не на парко местата. На ниво -3 винаги има места за паркиране, винаги! Трябва да си много нагъл, за да паркираш като колите на снимкaтa по-долу.

Гледахме „Господари на нощта” – хубав филм. Започва впечатляващо между краката на Ева Мендес, която прави супер, супер секси роля, без даже да покаже и една цица. По принцип смятам, че има голямо дупе, но в този филм не й личи, просто лъха на секс от нея .

Подаръци за Свети Валентин - жени

Бонбони в кутия с формата на сърце. Линд (Lindt) има такива, струват около 25 лева и са много вкусни. Виждала съм на българска фирма, червено сърце, голямо около една педя и направено от нещо като кадифе – този вариант е под 10 лева и бонбони същото се хубави.

Бельо. Може само бикини, защото сутиените са по-трудни за избиране. Най-добре да вземете нещо марково, за да направите впечатление. Skiny (в София имат магазини в моловете, на ъгъла на ул. Хан Аспарух и Витошка) – започват от 20-30 лева; Victoria Secret (поръчки само по интернет, защото нямат магазини в България), Calvin Cline – има ги в моловете и в магазините на Seven Seconds в София. Бельото е добър повод да видите половинката си гола и разбира се Свети Валентин е най-подходящ за това. Преди години гаджето ме зариби за марковото бельо, някак си аз не можех да дам минимум 30 лева за прашки. Обаче сега виждам, че това са най-досадните гащи на света – просто нямат скъсване и износване. Силно, препоръчвам марките Skiny и Victoria Secret.

Бижута. Напоследък много нашумяха кристалите на Swarovsky, започват от 60 лева – за толкова може да се вземе малка кристална висулка. За около 150-200 лева може да се вземе комплект висулка за врата с обеци. Има много хубави кристални фигури на животни и цветя, но започват от 300 лева и са неща, които можеш да сложиш на бюрото и секцията и не се сещам как водят до секс. Магазини на Swarovski отново има в моловете и на Витошка. Ако купувате обици и не са от благороден метал, уверете се, че половинката ще може да ги носи (например аз мога да нося само злато, от всичко друго ушите ми се възпаляват, надуват се лимфните възли ….)

Домашен любимец. Като любител на котките това ми изглежда мноооого хубав подарък. Не е нужно да е породисто животно, даже по-добре да е незнайна кръстоска. Имам 2 котки и заради тях се роди идеята да направя сайт за котки, купих си много книги за котки, изчетох много сайтове и определено не ми харесва начинът, по който са създадени чистите породи котки. Тъй като се кръстосват екземпляри с точно търсени черти, губи се разнообразието от гени и от там това води до предразположение към определени болести. Както и да е, домашен любимец е много мил подарък за Свети Валентин.

Парфюм. Не се притеснявайте да избирате парфюми. Постоянно чувам, колко трудно било да се избере парфюм – не е вярно. Отделете една седмица за това, ходете до магазина, пробвайте по 2 парфюма и си записвайте какво ви харесва. Девойките в магазина също ще ви помогнат да изберете парфюм. Наскоро един колега ме помоли да му помогна да избере парфюм за съпругата му, както той каза „Тя е същото чепато дърво като теб и сигурно имате подобни вкусове” (бъзикаше ме за чепатия ми характер). Та отидохме с него в магазина, пръснаха ни 4 парфюма на листчета и по ръцете ми. После оставихме да престоят малко и душихме – беше ясно кой парфюм ни харесва. А и нали вие ще „търпите” половинката си, значи и на вас трябва да ви харесва. Парфюмите започват от 50 лева за около 30 мл.

Книга. Ако искате да направите впечатление с книга трябва добре да обмислите на каква тема. Например, ако половинката ви гледа цветя вкъщи и постоянно се интересува от тази тема, тогава лъскава книга с дебели корици, качествени снимки и добри статии, много ще я зарадва. В София много харесвам книжарницата на Графа, в близост до Попа, там продавач консултантите са много мили и даже можете да си говорите с тях – даже са чели книгите и знаят за какво се разказва в тях! Други мили продавачи съм засичала в книжарницата на Сиела в мола на Стамболийски. Един младеж чудесно ми асистираше в книжарницата на Патриарха в близост до Витошка, не знам как се казва, но се слиза по стълби под земята.

DVD с любимия й романтичен филм. Можете след това да го гледате заедно, гушнати в леглото и знае ли човек ;).

Възглавница във формата на сърце.

Подаръци за Свети Валентин - мъже

Мъжете не са толкова чувствителни към подаръците. Ако ги попитате какво предпочитат „подарък или секс” – отговорът е ясен. След секса второ място заема хобито им – футбол, алкохол, спорт, колекциониране, работата им …

Т.е. ако правите секс на Свети Валентин, можете да минете без подарък :D. По мое мнение мъжете се радват на нещо свързано с хобито им.

Билети за спортно мероприятие – футболен мач, баскетбол …

Бутилка алкохол – според вкуса вино, уиски, каса бира …

Техника – система за домашно кино, DVD за колата, GPS за колата, hands free, мобилен телефон, memory stick,

Часовник.

Риза. Обожавам мъже с ризи :).

Къде да отпразнувате Свети Валентин в София?

Колкото и да давах газ, колата не помръдваше, даже пусна на таблото една иконка, че съм на хлъзгав път и не пожела да вдигне повече от 2000 оборота, независимо, че яко давах газ.

Почувствах се супер безпомощна, седях си на топло, слушах музика и не можех да помръдна. Звъннах на милото да слезе да ме бутне (до сега не са ме бутали, не съм имала пътни проблеми). За бутане изобщо не можеше да става дума, колата има някаква блокировка като е на хлъзгаво и не иска да мърда.

Наложи се 1 час къртене на леда и чак след като имах 2 коловоза бетон успях да я измъкна.

Благодаря на една съседка (която не познавам), но която видяла как с пластмасова лопата мъчим леда и донесе уред за къртене на лед. Благодаря и на един човек, който през цялото време ни подкрепяше морално, бута и рина сняг.

След това минах през Макдоналдс да си взема от любимото капучино (най-сетне и аз открих нещо, което консумирам от Макдоналдс).

Допълнително инфо: колата е Volvo V50, казва се Вивиан